Scriptorium balcanicum

Свитъкът-амулет е илюминирано факсимилно издание. Публикува се в лимитирана серия от 495 номерирани и сертифицирани броя. След изчерпване на количествата по договор с притежателя на оригинала няма да се публикуват нови копия в рамките на най-малко 10 години, независимо от интереса към изданието.

Свитъкът амулет от колекцията на проф. Иван Дуйчев е сред най-интересните образци от този род. Написан е в началото на ХVІІ в. в гр. Копривница, Хърватско. Представлява лента с дължина 4100 мм и ширина 11 мм. Освен текстове, съдържа седем миниатюри и седем магически кръга, поместени в края.

Настоящият амулет-свитък е от типа "Богородичен пояс", който сам по себе си също е апокриф. Към него са добавени по-древни апотропейни (защитни) текстове, но в християнизирана форма.

Свитъкът е единственият цялостно запазен илюминиран свитък-амулет
в цялата южнославянска традиция.

Известно е, че подобни свитъци-амулети са увивани около пояса да предпазват от болести, зли сили, уроки и др., което вероятно е резултат от желанията на поръчителя.

Придружаваща студия

Факсимилното издание на свитъка се придружава от научна студия, написана на достъпен език. Съдържа превод на текста на съвременен език с коментар. Към превода има точни указания какво липсва и по аналогия с кой друг манускрипт този текст се възстановява, така че читателят ще може да прочете целия текст, но на съвременен език и възстановен по други сродни манускрипти.

Придружаващата студия е написана от проф. Аксиния Джурова и от проф. Вася Велинова. Публикувани са за пръв път в света свитъци от Етиопия, дадено е развитието на амулетите от шумерите, коптите, юдеите, арабите и е направена съпоставка с нашия амулет. Придружава се от богат снимков материал. Студията е публикувана на български, руски, английски и френски език.

Гръцките ръкописи, събрани в Държавния архив в Тирана, по съдържание предимно библейски, агиографски,  патристични, аскетични, предлагат голямо разнообразие в своето оформление, украса и тип писмо.

Този том включва 14 от съхраняваните във Фонд 488 в Държавния архив ръкописи, непоказвани и непроучвани досега.

Така част от гръцките ръкописи във Фонд 488 от Държавния архив представляват голям интерес, като оформеното във вид на кръст четвероевангелие Корча 93 и изцяло изписаното с червено мастило четвероевангелие Корча 92. Новите тенденции в украсата, проявили се в използването на златото и емайловата техника в константинополските ръкописи, са застъпени в четвероевангелията от средата и края на Х век (Berat 4 u Vlorë 5). В ръкописа, съдържащ Апостолски послания (Берат 17) от края на  Х век, личат следите на зародилия се през Х в. и просъществувал съвсем кратко до средата на ХI в. Laubsägestil. В Blütenblattstil, но в по-късна модификация са издържани Изборните евангелия Вльора 11 и Берат 13. Тук е и едно от най-богато илюстринаните четвероевангелия на Палеологовия ренесанс, съхранявани в Държавния архив - Вльора 10.

Изданието съдържа два тома – първият е с описание на 14 ръкописа от Държавния архив в Тирана на френски език, а вторият – албум с илюстрации, орнаменти и украси от въпросните ръкописи.

Издадена във Венеция, столицата на европейското книгопечатане през 1571/1572 година, тази малка книга е отпечатана от родения в Каменна река близо до Коласийския град (Кюстендил), Яков Крайков, работил извън териториалните граници на своята родина – първият български печатар и книжар, който не само е печатал книгите, но и ги е разпространявал.

През втората половина на ХVI век са издадени 219 книги на кирилица в различни европейски центрове. От тях в хранилищата на Европа са съхранени до днес около 3710 екземпляра. На фона на тази продукция и запазеност на старопечатните книги е невероятно, че от Сборника на Яков Крайков „Различни потреби“ (или „Книга за пътника“) в света са известни само четири екземпляра (три пълни и един непълен).

Книгата съдържа II +128 + I листа. Тя е печатана с двуцветен печат – черно мастило за текста и червено-оранжево за заглавията на отделните текстови единици и за различни графични знаци.

В придружаващата студия, написана на български и италиански език от акад. Аксиния Джурова, подробно е описан текстът на сборника на достъпен съвременен език, а заедно с това и обяснения и препратки към други подобни издания.